Съвети от професионалиста

ЕСЕННА ПОДГОТОВКА ЗА КРАСИВА ПРОЛЕТНА ГРАДИНА #5

Защо да се спрем на луковични цветя?

За красива и изпълнена с багри  и ухания пролетна градина на балкона най-подходящи са луковичните цветя, които се засаждат на есен и презимуват в кашпи и саксии. Луковиците цъфтят поне веднъж годишно, а на пазара се предлага изключително богат избор от селектирани цветя, подходящи за всякакви условия и предпочитания. При правилен подбор, пролетните цветя могат да красят балконската градина с месеци. Производителите са помислили и за по-малките пространства, създавайки късостеблени сортове, които се развиват отлично и в по-малки съдове за засаждане. Такива са например минзухарите, лалетата-джуджета и нарцисите, които безспорно се нареждат сред любимите пролетни цветя.

Кога да засадим луковиците и какво да имаме предвид

Есенните луковици презимуват в почвата и цъфтят напролет. Колкото повече време прекарат под земята, толкова по-здрави стават луковиците и съответно толкова по-продължителен цъфтеж имат напролет. Лесно е да се отглеждат  в саксии, но трябва да се държат на хладно и тъмно място до пролетта, а ако е възможно е най-добре саксиите да се изнесат на балкона. Повечето пролетноцъфтящи луковични цветя трябва да се засадят още през септември и октомври, тъй като е важно да образуват корени още преди да е настъпила зимата, но това зависи и до голяма степен от това кога цъфтят различните видове.  Така луковиците на по-ранно цъфтящите е добре да засадите по-рано, а по-късно цъфтящите можете да оставите за по-късна есен. Лалетата, например, могат да бъдат посадени и в началото на зимата, стига земята да не е замръзнала.

Основни принципи при засаждане на луковични цветя

Луковиците се засаждат със заострената част нагоре, а големината на луковицата определя дълбочината на засаждане, която трябва да е поне два пъти нейния размер. Така например, луковиците на минзухарите се засаждат на 5–7 см дълбочина, нарцисите на 6–12 см, а лалетата на 10–15 см. Тъй като луковичните растения не обичат прекомерната влага, която може да доведе до загниване на луковиците, изберете пробита саксия, която да осигури добро оттичане на водата или  направете 3 см дренажен слой от чакъл на дъното на съда за засаждане преди да засипете с почва. Садете до 2 сантиментра под ръба на саксията или кашпата и полейте обилно след засаждането. Добра практика е няколко дни след това да  покриете саксиите с торф и мулч (натрошена кора от дървета), за да предпазите почвата от изсъхване и от по-сериозни зимни студове.

Техники за засаждане на луковиците

 Когато използвате луковични цветя в саксии и кашпи е хубаво да ги засаждате в групи от по 5-7, а по-дребните в такива от по 13-15 луковици от един и същи вид. От съществена важност е да вземете пред вид големината на растенията и да подберете такива съдове за засаждане, в които да имат достатъчно пространство да се разлистят и разцъфтят, разгръщайки целия си потенциал. За постигане на максимално дълъг ефект, ние ви предлагаме един метод, в който в по-голяма саксия се засаждат 2-3 вида луковици с различен период на цъфтеж. Луковиците се засаждат на различни нива, според височината на растенията, цвета и периода на цъфтене. По този начин, най-отдолу можете да засадите розови лалета, а на по-горното уханни бели или лилави зюмбюли. За ориентир докато садите, временно можете да поставяте дървени пръчки, за да отбележите мястото на долния слой луковици. След като поставите луковиците трябва да ги покриете с около 3 см почва и да засадите следващия ред, като се стараете да разпределяте луковиците шахматно. Този тип засаждане е напълно подходящ за нормалното развитие и растеж на цветята, а резултатът е ароматна малка градина на балкона, която изобилства от прекрасни цветове за дълго време.

Кои цветя да изберем?

Лале (Tulipa) – Въпреки че лалето се асоциира най-вече с Холандия, то произхожда от Централна Азия и е пренесено в Европа едва през 16 век. То безспорно е едно от най-популярните луковични цветя, не само защото е изключително красиво, но и заради това, че се предлага в невероятно разнообразие от багри – от ярки и наситени до  пастелни и нежни тонове. Освен сортовете с едноцветна украса има и такива с повече от една багра – с петънца, ивици и разклонени линии. Най-атрактивните видове са с Лалетата обичат топли и слънчеви места, но търпят и полусянка. Засаждането на луковиците става от  септември до ноември, а дълбочината на засаждане е 10–15 см над върха на луковицата. Луковиците се изваждат всяка година през юни, когато листата пожълтеят, а покривната люспа на луковицата покафенее.

Зюмбюлът (Hyacinthus) е внесен от Западна Азия в Европа през 19 век. Тъй като не е капризно цвете, зюмбюлът се развива прекрасно и у нас – цъфти дълго, ухае прекрасно, а най-хубавото е, че също като при лалето, има богат избор от всякакви разцветки – бяло, розово, виолетово, червено и синьо. Зюмбюлът достига до 35см височина и вирее най-добре на слънчеви места. Сади се на дълбочина от около 12 см през месец октомври-ноември и цъфти от края на март до края на май. След прецъфтяването поливането се намалява и когато листата пожълтеят и изсъхнат, се отрязват. Луковиците се изваждат през юли и се оставят за малко на слънце, след което се почистват от почвата и се съхраняват на сухо и проветриво място до следващото засаждане.

Нарцисът (Narcissus)  е естествено разпространен в Централна и Западна Европа, Западна Азия, и Северна Африка. Той цъфти от средата на февруари до средата на март в жълти, бели и кремави цветове, а на височина достига 20-30см. Можете да го видите както на прозорци и первази, така и в големи градини. Той обича слънчеви или полусенчести места и добре дренирана и лека почва. Размножава се чрез детки, които се образуват от луковиците. Луковиците на нарциса се засаждат от септември до октомври в зависимост от сорта – по-ранно цъфтящите сортове се засаждат по-рано.

Мускарито (Muscari) вирее естественно от Югоизточна Европа до Мала Азия, а красивите му декоративни цветове могат да се видят през март и април. Мускарито се развива прекрасно в кашпи и саксии на балкона и изглежда чудесно в компанията на лалетата, нарцисите и зюмбюлите. Най-разпространените видове са украсени в син цвят, но има и такива в жълто и бяло. Ако се спрете на това растение, засадете луковичките му през есента на дълбочина 6-8 см. На всеки две-три години е хубаво да разделяте ту­фите наесен, като ведна­га пресадите новите рас­тения на нужното място.